Куче, живеещо на сметището, моли хората да го вземат, но никой не го иска

Куче, живеещо на сметището, моли хората да го вземат, но никой не го иска

Едно сладко куче на име Херкулес живееше на сметището. Всеки път, когато някой идваше да изхвърли вещите си, кучето тичаше да го посрещне. По свой начин то ги молело да го вземат у дома.

За съжаление, никой не го искаше. Може би са го възприемали като боклук заради мястото, където е живее, и заради това, че е бил мръсен. Умното куче знаеше кои коли принадлежат на хора, които идваха да го нахранят, и тичаше щастливо, скачаше до прозореца и ги поздравяваше.

Аманда Кунефаре, доброволец в организацията „Спасители без граници“ (RWB), която спасява кучета в Турция, разказва: „Той скачаше по прозорците на колите и се държеше добре с всеки човек. Беше човешко куче.“

Шокиращо е, че той не е единственото куче, което живее на сметището. Повече от 800 други бездомни животни също живееха там. Животът им бил труден. Условията били сърцераздирателни. Беше студено и наоколо нямаше никаква храна. Кучетата се хранели, както можели, но било очевидно, че гладуват.

„Студено е, няма чиста вода и храната е оскъдна“, обяснява Кунефаре. „Трябва да се бориш с 800 кучета за ресурси и да се заравяш в купчини боклук, за да се стоплиш. Това е ужасно, ужасно място, на което трябва да оцелееш в продължение на години.“

Преди четири години млада туркиня на име Гьокче Ердоган започва да храни кучетата на сметището и да им осигурява медицински грижи,когато е възможно. Миналата година RWB реши да се присъедини към Ердоган и да помогне на кучетата от сметището. Екипът е спасил 47 от кучетата на сметището и са ги прибрали в домове. За останалите те продължават да ги хранят и да им осигуряват ветеринарни грижи.

От RWB биха искали да могат да приберат всички кучета, но нямат достатъчно средства. Засега се фокусират върху кученцата и възрастните кучета, които по-трудно оцеляват в тежките условия.

Херкулес попада в другата категория. Той не беше кученце и не беше стар. Освен това беше силен и се справяше по-добре от повечето, като се има предвид мястото, където живееше. Но Херкулес искаше да си тръгне. Отчаяно искаше да си намери дом. Той тичаше до автомобилите на доброволците и се опитваше да скочи вътре.

„Това куче толкова много искаше да се измъкне“, казва Кунефаре. „Можеше да се види в очите му.“

Самата Кюнефаре никога не беше ходила на сметището. Тя живее в Илинойс, но вече е приютила едно от кучетата на сметището, наречено Дудас – 10-годишно куче, което е живяло там поне 5 години!

„Тя е стара дама“, каза Кунефаре. „Тя тежи 65 килограма и е голяма стара майка. Исках да осиновя някое по-възрастно, защото имах чувството, че те са се борили много, за да оцелеят“.

RWB знаеше, че Херкулес ще процъфтява с Кунефаре, но се страхуваше да я помоли да го вземе, тъй като Дудас имаше много повече нужда от осиновяване. Освен това Кунефаре беше приела и друго възрастно кученце от сметището на име Крал Артур.

„Гьокче Ердоган се беше свързал с моя приятел“, каза Кунефаре. „Беше казала, че се страхува да ме попита, но искаше да знае дали може да ми изпрати Херкулес, защото откакто Дудас си е тръгнал, той не се справял много добре.“

Оказва се, че Херкулес и Дудас всъщност са били най-добри приятели на сметището и Дудас е станал нещо като сурогатна майка на Херкулес. Мястото е било много тежко, но Дудас е превърнала в своя мисия да се грижи за Херкулес. След като тя си тръгва, Херкулес е с разбито сърце.

„Сърцето ми се разби“, казва Кунефаре. „Казах си: „Това е ужасно. Ако знаех това, и двамата щяха да дойдат. Мога само да си представя колко ужасно е било за него да я гледа как си тръгва. Затова казах, че може да ми го изпрати.

С одобрението на Кунефаре Херкулес е транспортиран до САЩ, за да живее с Кунефаре и Дудас в имот от 8 декара. Срещата на Херкулес и Дудас беше чиста магия. „Те веднага се разпознаха един друг“, казва Кунефаре. „Тичаха наоколо и си играеха.“

Кунефаре е изумен от кучетата на сметището. Тяхната издръжливост е вдъхновяваща. Освен това те са толкова добре възпитани! По-добре се държат от нейните осиновени от САЩ! Сякаш разбират колко по-добър е животът им сега.

„Те са толкова благодарни“, казва Кунефаре, „Те казват: „О, Боже мой. Има легло и одеяло. Не ми се налага да спя навън. Боже мой, вие ме храните със закуска всеки ден. Това е невероятно. Все още не съм срещнала човек, който да е благодарен за всичко, с което съм му помогнала „.

Куче, живеещо на сметището, моли хората да го вземат, но никой не го иска

ВИЖТЕ СЪЩО: СЕМЕЙСТВОТО ПОГЛЕЖДА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА И ЗАБЕЛЯЗВА, ЧЕ ВЪЗРАСТНОТО ИМ КУЧЕ НЕ Е САМО

За още интересни и полезни статии, последвайте ни във фейсбук от ТУК

Ако имате подобни истории, които могат да стоплят сърцата на много хора, можете да ни ги изпратите на следния имейл: polmarworld@gmail.com