В тази статия ще ви разкажем, кои са по-важните витамини за организма, как можете да си ги набавите и какво се случва, ако тези витамини липсват в организма ни.
Витамин А (аксерофтол, ретинол) – Този витамин спада към групата на мастноразтворими витамини. Този витамин е важен за зрението, участва в състава на зрителния пурпур, разтежа на главата и кожата. Витамин А можете да намерите в рибено масло, черен дроб, яйца, мляко, моркови, спанак, кайсии, пипер, домати и тиква. Нужно е от 1 до 5 милиграма на ден за да функционира добре тялото. При недостиг на витамин А може да получите – кокоша слепота, увреждане на роговицата на окото, забавен разтеж. Витамин А е открит от Елмър В. Макколъм и М. Дейвис между годините 1912 и 1914.
Витамин Б1 (тиамин, аневрин) – Витамин Б1 спада към групата на водоразтворими витамини. Витамин Б1 взема роля в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините. Витамин Б1 можем да намерим в зърнените храни, бирена и хлебна мая, ядки, черен дроб, месо, яйца и мляко. Нужни са ни от 1,5 до 2 милиграма на ден. При недостиг на витамин Б1 ще почувствате мускулна слабост, полиневрит и бери-бери. Витамин Б1 е открит през 1912 година от Казимир Функ.
Витамин Б2 (рибофлавин, лактофлавин), витамин G – Този витамин спада към групата на водоразтворимите. Витамин Б2 участва в клетъчните окислително-редукционни процеси. Витамин Б2 можем да намерим в зърнените храни, бирена и хлебна мая, ядки, черен дроб, месо, яйца и мляко. Нужни са ни от 1,5 до 2 милиграма на ден. При недостиг на витамин Б2 усетите възпаление на устните, езика, роговицата на окото, забавен растеж. Витамин Б2 е открит от Д.Т.Смит и Е.Г.Хендрик през 1926 година.
Витамин Б3 (никотинамид, ниацин), витамин PP – Този витамин спада към групата на водоразтворимите. Витамин Б3 участва в клетъчните окислително-редукционни процеси. Витамин Б3 се съдържа в бирена мая, черен дроб, месо, бобови и зърнени храни. Нужни са ни 15 – 25 милиграма на ден. При недостиг на витамин Б3 можете да получите Пелагра (недостиг на хранителни вещества). Витамин Б3 е открит през 1937 година.
Витамин В5 (пантотенова киселина) – Този витамин спада към групата на водоразтворими. Този витамин участва в състава на клетъчните ензими. Витамин Б5 можете да набавите от бирена мая, черен дроб, бъбреци, яйца. Нужни са ни 5 – 10 милиграма на ден. При недостиг на витамин Б5 почти не се наблюдават последици върху човешкия организъм. Витамин Б5 е открит от Роджър Уилямс през 1933 година.
Витамин Б6 (пиридоксин, адермин) – Този витамин спада към групата на водоразтворими. Витамин Б6 участва в обмяната на аминокиселините и мазнините. Витамин Б6 може да намерите в бирена мая, черен дроб, месо, яйца, мляко, бобови храни. Нужни са ни от 2 до 4 милиграма на ден. Липсата на витамин Б6 води до увреждане на кожата, лигавиците, нервната система, анемия. Витамин Б6 е открит през 1934 година.
Витамин Б9 (фолиева киселина, фолацин), витамин М – Витамин Б9 спада към групата на водоразтворими. Този витамин участва в обмяната на аминокиселините, стимулира и регулира кръвообразуването и растежа. Витамин Б9 се намира в бирената мая, зелените зеленчуци, черен дроб, месо. Нужни са ни 0,2 – 0,5 милиграма на ден. При липса на витамин Б9 ще получите анемия, стомашно-чревни увреждания, забавен растеж. Витамин Б9 е открит от Люси Уилс през 1933 година.
Витамин Б12 (цианкобаламин) – Този витамин спада към групата на водоразтворими. Витамин Б12 стимулира и регулира кръвообразуването, участва в обмяната на нуклеиновите киселини и в изграждането на миелина на нервните клетки. Витамин Б12 ще намерите в черен дроб, бъбреци, месо, мляко. Нужни са ни 0,005 милиграма на ден. При недостиг на витамин Б12 ще получите Пернициозна анемия. Витамин Б12 е открит през 1948 година.
Витамин Ц (аскорбинова киселина) – Витамин Ц спада към групата на водоразтворими. Този витамин участва в клетъчните окислително-редукционни процеси, в обезвреждането на токсични вещества в организма, укрепва стените на кръвоносните съдове, стимулира естествения имунитет. Витамин Ц ще намерите в пресни плодове и зеленчуци, в по-големи количества в шипки, цитрусови плодове като лимони, люти чушки, касис, ягоди, пипер, магданоз, коприва, спанак. Нужни са ни 100 – 600 милиграма на ден (при отслабнал имунитет, бременност). При системен недостиг на витамин Ц настъпва скорбут и намалена съпротива към инфекции. Не е възможно да предозирате с витамин Ц. Витамин Ц е открит от Джеймс Линд през 1747 година.
Витамин Д (калцитриол) – Този витамин спада към групата на мастноразтворими. Витамин Д регулира калциево-фосфорната обмяна в организма. Витамин Д може да си набавите от рибено масло, яйца, черен дроб, краве масло, мляко, образува се в кожата от провитамин (ергостерол) под действието на УВ лъчи. Нужни са ни за Възрастни – 0,02 за Деца – 0,10 милиграма на ден. При липса на витамин Д може да получите при възрастните остеомалация, при децата рахит. Витамин Д е открит от Едуард Меланби през 1933 година.
Витамин Е (токоферол) – Този витамин спада към групата на мастноразтворими. Витамин Е участва в процесите на размножаването, необходим е за оплождането и износването на плода. Витамин Е може да намерите в житни зародиши, растителни масла, зелените зеленчуци, черен дроб, яйца, мляко. Нужни са ни 10 – 20 милиграма на ден. При липса на витамин Е при животните стерилитет и отхвърляне на плода (аборт). Витамин Е бива открит от Хърбърт Еванс и Катрин Бишоп през 1922 година.
Витамин К (филохинон) – Този витамин спада към групата на мастноразтворими. Витамин К е важен фактор за кръвосъсирването. Витамин К може да намерите в зелените зеленчуци, яйца, мляко, черен дроб, месо, синтезира се от чревните бактерии. Нужни са ни 2 – 4 милиграма на ден. При недостиг на витамин К получавате хеморагична диатеза. Витамин К е открит от Хенрик Дам през 1929 година.
Ако статията ви е харесала, моля, споделете я с вашите приятели, както и във вашите социални мрежи. Благодарим ви, че избрахте да се информирате и забавлявате в нашия сайт. Екипът на PM World ви желае хубав ден!
